Война и наборна служба: Германия има ли нужда от връщане на задължителната военна служба?
На 22 септември 2025 г. „Hart aber fair“ под ръководството на Луис Кламрот ще обсъди задължителната военна служба в Германия в светлината на войната в Украйна.

Война и наборна служба: Германия има ли нужда от връщане на задължителната военна служба?
Тази вечер дискусиите в „Трудно, но справедливо“ отново ще се съсредоточат върху наболелите проблеми със сигурността в Европа. Модераторът Луис Кламрот ви приветства с добре дошли във вълнуваща програма по тема, която е по-актуална от всякога във времена на геополитическо напрежение: „Войната в Европа: няма сигурност без задължителна военна служба?“ В този дебат ще участват високопоставени гости, които са сред най-важните гласове в политиката за сигурност и отбрана.
Сред дискутантите са Норберт Рьотген, заместник-ръководител на парламентарната група на ХДС по външната и отбранителната политика, Ян ван Акен, лидер на Лявата партия, и заместник-генералният инспектор на Бундесвера Никол Шилинг. Тук са още журналистът и писател Йозге Инан, политологът Карло Масала от университета на Бундесвера в Мюнхен, студентката по право и резервистка Анабел Гюнтер и Хелена Клиър, която работи в Доброволната социална година. Дискусията ще се върти около централния въпрос: Достатъчна ли е доброволната военна служба или Германия има нужда от връщане към задължителната военна служба?
Геополитическо напрежение и военна служба
Разклоненият проблем се разглежда в контекста на настоящата ситуация, когато Русия води война в Европа и войските на НАТО са в готовност. В този контекст министърът на отбраната Борис Писториус призова за повече военна сила в Германия, което отново разпали дискусията за задължителната военна служба. Според доклад на NZZ Връщането на задължителната военна служба вече е реалност в няколко европейски държави: Хърватия и Сърбия въведоха отново тази мярка през 2023 г., докато Дания сега разширява задължителната си военна служба, за да включи и жени.
Натискът върху европейската сигурност обаче накара други страни да обмислят повторно въвеждане на задължителната военна служба. Въпреки това развитие, проучванията показват, че мненията се различават значително сред населението. В Германия и Франция има мнозинство за връщане на военната повинност, докато има съпротива в страни като Италия, Великобритания и Испания. Гидс Хамбург подчертава, че преди всичко усилено се обсъжда пригодността на задължителната военна служба за запълване на недостига на кадри и за формиране на резерв.
Военно изграждане и изисквания за персонал
Вследствие на геополитическите промени много европейски държави увеличиха разходите си за отбрана и инвестират в ново военно оборудване, като танкове и системи за противоракетна отбрана. Все пак експертите предупреждават, че може да има недостиг на войници, които да управляват ефективно тези нови системи. Силно NZZ До 2 милиона активни войници могат да бъдат мобилизирани в случай на война, но само Турция и Гърция, сред големите военни сили, са запазили задължителната военна служба.
В Германия премахването на наборната повинност през 2011 г. предвещава постепенно намаляване на въоръжените сили, решение, което се разглежда като реакция на промените в политиката за сигурност след Студената война. Но руската агресивна война в Украйна постави много съображения под въпрос. Проучванията показват, че има двусмислено отношение към задължителната военна служба, особено в младите възрастови групи: докато по-голямата част от по-възрастните хора я подкрепят, хората от 18 до 29 години са по-скептични по въпроса.
На този фон днешният епизод на „Трудно, но справедливо“ ще бъде не само политическа размяна на удари, но и задълбочено разглеждане на въпроса дали и как наборната военна служба може отново да стане факт в Германия.