Министрите на земеделието от ЕС обсъждат удължаване на сроковете за документация

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Федералният министър Райнер обсъжда с министрите на земеделието на ЕС отлагането на задълженията за регистриране на растителна защита за 2029 г.

Bundesminister Rainer diskutiert mit EU-Landwirtschaftsministern über Verschiebung von Pflanzenschutz-Aufzeichnungspflichten auf 2029.
Федералният министър Райнер обсъжда с министрите на земеделието на ЕС отлагането на задълженията за регистриране на растителна защита за 2029 г.

Министрите на земеделието от ЕС обсъждат удължаване на сроковете за документация

Дискусията за бъдещите изисквания към документацията на продуктите за растителна защита в ЕС набра скорост. Може да се каже, че времето е от решаващо значение и има борба за удължаване на сроковете. В този момент Германия има предложение, което също е в дневния ред на министрите на земеделието от ЕС. На 18 ноември 2025 г. федералният министър Райнер инициира важна дискусия относно отлагането на европейските изисквания за регистриране на продукти за растителна защита. Това, което е особено вълнуващо, е, че от 13 делегации, които коментираха този въпрос, внушителните 12 подкрепиха предложението на Германия за удължаване на преходния период за изискванията за оперативна документация, определени съгласно Регламента SAIO, с една година.

Предложението предвижда задължението за прехвърляне на данни към Брюксел да бъде отложено до 2029 г. Хансен, ключов играч в този дебат, посочи, че вече съществува преходен период за облекчаване на бюрократичните пречки. Още по-важно е фермерите да се подготвят за този проблем, тъй като от 1 януари 2026 г. новият обхват на записване ще бъде задължителен, дори ако Германия може да удължи крайния срок с още една година до 2027 г. Тези промени са резултат от адаптирането на член 67 от Регламент (ЕС) 1107/2009, който записва как се използват продукти за растителна защита.

Новите изисквания

Това, което все повече се фокусира върху изискванията за документация за тези приложения. От 1 януари 2026 г. стопаните трябва да водят документацията си в електронен, машинночетим вид. Ако държавите-членки наистина отложат крайния срок с една година, новият обхват на записите ще остане в сила. Записите трябва да се съхраняват на местно ниво от земеделския производител и трябва да бъдат предоставени при поискване от отговорните органи, като службата за растителна защита в Северен Рейн-Вестфалия. Регламент за изпълнение 564/2023 също така определя специфичните изисквания за локалното съхранение на данни от приложенията.

Друг аспект, който фермерите трябва да имат предвид е, че данните за прилагане трябва да се записват не по-късно от 30 дни след употреба – важен момент, за да може да се отговори своевременно на бюрократичните изисквания. Тези развития са от решаващо значение не само за селското стопанство, но и по отношение на подкрепата за устойчиви, екологични практики в ЕС, с цел удвояване на производството на храни до 2050 г.

Пътят към селскостопанската политика на ЕС

ЕС е изправен пред големи предизвикателства в селскостопанския сектор, било то от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие или качеството на почвата и водата. За да се справи с тези предизвикателства, ЕС пренасочи селскостопанската си политика, което означава не само подкрепа за фермерите, но и нови възможности и рамкови условия. Тук се обхваща широка гама от качество на храните и проследимост до търговия и насърчаване на продажбите. Целта е ясна: да се подкрепят финансово фермерите в усилията им, като същевременно се насърчават екологични практики.

ЕС също така е един от водещите световни производители и износители на селскостопански продукти, благодарение на своя благоприятен климат, както и на техническите възможности и качеството на продуктите. Селското стопанство и свързаните с него сектори осигуряват заетост за над 44 милиона работни места в ЕС – знак за важността на сектора.

Предстои да видим дали нужните промени в документацията наистина ще доведат до облекчение на фермерите. Сигурното обаче е, че не става въпрос само за адаптиране към новите разпоредби, а за фундаментална модернизация и отговорност в селскостопанския сектор.

Във време, когато продоволствената сигурност става по-важна от всякога по целия свят, ЕС и неговите държави-членки трябва да продължат да работят ръка за ръка, за да намерят дългосрочни решения и да посрещнат предизвикателствата на бъдещето. Ситуацията остава вълнуваща и ще следим отблизо развитието.