Изоставени олимпийски обекти: Руините разказват трагични истории

Изоставени олимпийски обекти: Руините разказват трагични истории

Sarajevo, Bosnien und Herzegowina - Олимпийските игри са нещо повече от голямо спортно събитие - те често също оставят следа от изоставяне под формата на празни спортни съоръжения и пренебрегвани места. Състоянието на бившите сайтове за състезания отдавна е довело до явление, известно като „изгубени места“. Дали в Атина, Сараево или Мюнхен: Историите на тези изоставени места са толкова завладяващи, колкото и потискащи.

отличен пример за олимпийския стадион в Мюнхен, който беше мястото на Олимпийските игри през 1972 г. Станцията S-Bahn, някога пулсиращ център по време на мачовете, беше затворен след събитието. Днес той е обрасъл с дървета и графити и се представя като призрачна реликва от отминали дни. В ретроспекция сайтът на Олимпия има нещо тъжно, точно като съдбата на други стадиони през годините.

разрушени спортни съоръжения по целия свят

Всеки, който разгледа наследствата на Олимпийските игри, бързо разпознава тенденцията: много места падат или са оставени на природата. В Атина, например, олимпийското село, построено веднъж за над 10 000 спортисти, беше на разруха след финансовата криза. Стадионът на плажния волейбол, който е построен за повече от 10 милиона евро, вече е обрасъл и неизползван. Това става ясно, че празненствата на Олимпийските игри често бързо отстъпват на тъгата.

Друг пример е железопътната линия на Боб в Сараево, която беше използвана като артилерийска публикация по време на войната в Босна и сега е изтеглена от дупки от куршуми. Хотел Игман, който някога е построен за Олимпийските игри през 1984 г., също стана жертва на пламъците на войната и затова е друг образ на изтичането. Снимки от годините след Игрите в Атина, Рио де Жанейро и Атланта впечатляващо показват тъжното състояние на тези „изгубени места“ и илюстрират колко бързо могат да се променят времената.

Бъдещето на олимпийските обекти

Не във всички градове историята приключи трагично. Положителна перспектива за олимпийските спортни съоръжения е показана в Париж, например, където подготовката за Олимпийските игри през 2024 г. вече са в разгара си. Тук "Stade de France" се използва като олимпийски стадион, докато плажният волейбол се играе точно до емблематичната Айфелова кула. Дори планираните конни състезания се провеждат в живописните градини на замъка Версай.

В Париж олимпийското село се превръща в 2800 апартамента, за да предложи на семействата и студентите дом. Подобни концепции могат да помогнат на олимпийските обекти да не са забравени, но предлагат устойчиви ползи за града и нейните жители.

Въпреки че историята на много олимпийски обекти често се оформя от разпад, има и примери за конверсия и иновативни концепции. Предизвикателството ще бъде да се овладеят балансиращия акт между оценката на спортната традиция и нуждите на днешното общество.

Историите на тези „изгубени места“ са част от културното наследство, което не бива да се забравя. Ако погледнете назад, можете не само да разгледате Олимпийските игри като спортен спектакъл, но и като глава, пълна с контрасти - от гласа на победата до сянката на разпад.

За допълнителен опит за изоставените олимпийски сайтове, разгледайте отчетите stern.de .